Развитие на генетиката

В своето развитие генетиката е преминала през три етапа, Всеки от тях е свързан с важно откритие, поставило основите на един от нейните основни дялове. Ето и кои са етапи:

Първият етап е класическият:

-Началото му е през 1900г. и той е свързан с 3ма ботаници: Хуго Мари де Фриз, Карл Коренс и Ерих фон Чермак

-Тези ботаници остановили , че белезите на родителите се унаследяват закономерно и че правилата за това унаследяване са изяснени 35 години по-рано от чеха Грегор Мендел.

-полагат се основите на хибридологичната генетика

Хуго Мари де Фриз (1848 – 1935)

Холандски ботаник, роден в гр. Хаарлем. Още съвсем млад започва да се интересува от растения и следва природни науки в Университета в гр. Лайден, където през 1870 г. защитава своя докторат. През 1877 г. става професор по ботаника в гр. Амстердам. Там той започва да се занимава с генетика на растенията и през 1900 г. преоткрива законите на Мендел, независимо от Ерих фон Чермак и Карл Коренс. Той обозначава единицата носител на наследствена информация като пангения. Според де Фриз това е дискретен и независим фактор на наследствеността.За разлика от Мендел обаче, той смята, че тя оказва влияние на по-големи признакови комплекси.

Карл Коренс (1864 – 1935)

Немски ботаник, роден през 1864 г. в гр. Мюнхен. Дълги години работи в ботаническата градина в гр. Тюбинген. Там започва и провежда своите експерименти и през 1990 г. преоткрива законите на Г. Мендел за унаследяване на признаците. Негов принос е откритието, че не всички признаците могат да се комбинират свободно, а се унаследяват заедно. Заедно с Хуго де Фруз и Ерих фон Чермак се смята за основоположник на съвременната генетика. Основните изследвания на Коренс са върху хромозомното определяне на пола при растенията. Умира през 1935 г. в гр. Берлин.

Ерих фон Чермак (1871-1962)

Австрийски агроном, който за разлика от Хуго де Фриз и Карл Коренс, които като ботаници се стремят повече към теоретични обобщения, пръв открива практическото значение на законите на наследствеността за селското стопанство. Той поставя развъждането и отглеждането на нови сортове растения на научна основа и така го превръща в научно-приложен раздел на генетичната наука. С основание може да се смята за баща на приложната генетика. Създава чрез методите на генетиката редица нови сортове културни растения. Умира през 1962 г. в гр. Виена.

Грегор Йохан Мендел (1822-1884)

Австрийски ботаник, често наричан „баща на генетиката“, заради своите изследвания на наследствеността при бобовите растения. Баща му, Антон Мендел, е дребен земеделец. Следва известно време във Виена, завършва и Теологическия колеж в Брюн (днес Бърно). В манастирската градина в Бърно Мендел започва серия експерименти по кръстосване на грах, които продължават осем години. През това време той засява над 30 000 растения и установява закономерностите на наследяване на редица признаци: оцветяване на семената, конфигурация на обвивката им, багра на цветовете и др. По този начин той наистина поставя началото на генетиката като наука. Явно научната общност по това време не е била готова да осъзнае значимостта на откритието на Мендел, тъй като то остава „неразбрано“ до 1900 г. Тогава трима учени, независимо един от друг - Карл Коренс в Германия, Ерих фон Чермак в Австрия и Хюго де Фрис в Холандия - „преоткриват“ законите на Мендел и затова 1900 г. обикновено се смята за рожденна дата на генетиката.

Вторият етап (1910г) :

- Томас Хънт Морган и сътрудниците му слагат началото на хромозомната теория за наследствеността.

- доказателства, че носителите на наследствеността се намират в хромозите на живите клетки

- полагат се основите на цитогенетиката.

Томас Морган (1866-1945)- Американски биолог, професор – 1904 г. Директор на Биологичната лаборатория при Калифорнийския технически институт. Работи върху ембриологията на животните и регенерация и експерименталната зоология Особено известни са изследванията му върху наследствеността. Създава хромозомната теория за наследствеността. Носител е на Нобелова награда през 1933 г.

Третият етап е съвременният:

- благодарение на нуклеиновите киселини стават запазването, предаването и реализирането на наследствената информация в живите организми.

- полагат се основите на молекулната генетика.

Молекулна генетика - молекулната генетика изучава на молекулно ниво генетичните механизми на регулиране на наследствеността и изменчивостта при живите организми. Обект на молекулната генетика са прокариотните и еукариотните организми.

Предмет на генетиката

Предмет на генетиката са изменчивостта и наследствеността на организмите.

Наследственост - свойството на организмите да предават в потомството си своите белези и особености.
Унаследяване - това е самият процес на предаване на белезите
Изменчивост - свойството да се променят белезите на организмите, а също и да се появяват нови белези се нарича изменчивост.

Благодарение на наследствеността и унаследяването видовете в природата не се променят дълго време.

Изменчивостта е причина за заобикалящото ни многообразие в живата природа.

Основни понятия в генетиката

Генетиката, както всяка друга наука, използва специфични за нея понятия, по-важни от които са следните:

Наследствено чисти форми - индивиди от един и същ вид, които са еднакви по редица белези и които при самооплаждане (или размножаване помеджу им) дават изцяло себеподобно поколение. Тези форми се изпозлват като изходни в генетичните опити
Алтернативни белези - белези, при които появата на един белег изключва възможността за появата на друг.
Кръстосване (хибридизация) - оплождането между индивите, различаващи се по една или няколко двойки алтернативни белези. Полученото поколение индивите са - хибриди.
Доминантен белег - белегът от дадена двойка, който се проявява във всичките или по-голямата част от индивидите на създаденото поколение.
Рецесивен белег - белегър, който не се проявява или се проявява в малка част от индивите на създаденото поколение.
Генотип - съвкупността от всички гени, които даден организъм притежава.
Фенотип - съвкупността от всички проявени белези на един организъм (част е от генотипа).
В зависимост от това унаследяването на колко алтернативни двойки от белези се проследява кръстосването бива: монохибридно, дихибридно и полихибридно, но за тях можете да проверите в следващия слайд.

Всичко това е събрано накратко в интересното видео ето тук: